Oct 3, 2007, 11:14 PM

Без име си остана...

Poetry

1.2K 0 6

И вървим към залеза,
забулени в железните си наметала,
от страх ушити.
Крачим и заплитаме мислите си
в изгарящата празнина на
кухината, скрита в нас .
Наслоени пластове-неверие,
забравили чудесата на музикалните кутии в душите си.
Рисуваме забрава, търсим пътища в
карти, които водят наникъде.
Катерим се по стълби, къси за огромните пропасти,
в които тъй дълго оставаме вгледани...
И не разбираме, че там долу, в тъмното
ни чака бесило и един некролог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Luniq (Рая Борисова)

Зоя,признавам,хареса ми ,уважавам много хората с интересни и оригинални хрумки,отдавна не бях чела....("музикални кутии в душите", "къси за пропастта стълби" )

2008-03-14T22:38:17+02:00
gyu (Гюлен )

...продължавай да бъдеш себе си...

2007-12-08T00:02:27+02:00
ChemicaL_GirL (Венета)

Страхотно е и е много истинско !!! В Първомай имаме мн добри поети !!!

2007-10-20T10:44:08+03:00
gothwolf (Християн)

Пишеш невероятно добре! Не знам, ала последния стих не го очаквах. Дойде ми като изневиделица... Може би не е подходящ завършек, но все пак ти решаваш. Иначе произведението е много ценно и с добра художествена стойност.

2007-10-04T19:19:28+03:00
jivot (Зоя)

Понякога, да не кажа винаги обичта е нищо повече от пародия на обич...и това е едната от причините...но имаш усмивката ми

2007-10-04T15:07:53+03:00