Без кавички
Измислиците винаги се сбъдват в петък,
когато просто няма как да се пропуснем.
Дъждът е пролетен и някак странно тежък,
и стича се в улуците едва, на пръсти.
Със теб постиламе си приказки на масата.
Кажи кога целувката е сбъдната?
И двамата се правим пак, че сме забравили,
че следва многоточие след сблъсъка...
Така почти загубваме значенията,
които няма смисъл никога да помним.
Сънувам те след всеки петък точно в девет
и някак съм добре. И ми е топло, топло...
Накацват розови усмивките по жиците.
Ние с теб си мислим, че са бели птици.
Кажи, любов, политат ли някога душите,
когато раят не е свит в кавички...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
