29.07.2015 г., 15:01

Без кофички и лопатки

Поезия » Любовна

1.3K 0 5

Ешпораото се разбива в скалите,
на пяна,
сладка вода.
Докосвам с устни душата ти,
солен залез,
пясък в кръвта.

Луната
е мълчаливата нощна лампа,
срамежливата ми страна.

Но вече
е твърде късно за плуване,
а ние с теб не сме брат и сестра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ranrozar (Стойчо Станев)

Слава Богу,че не сте роднини! Хубави чувства,красив и лиричен пейзаж!Ус!😘

2017-02-09T04:56:35+02:00
Castaneda (Ле Бед)

Именно, Белла, именно
Ешпораото е само бутилка вино, другото е по - важно, radiola

2015-07-29T22:49:32+03:00
radiola (Рада Димова)

Нещо ми загорча от стиха ти! Жалко за ешпораото!

2015-07-29T22:45:34+03:00
Castaneda (Ле Бед)

2015-07-29T20:19:58+03:00
limeruna (Йоана)

Летни щрихи и докосващи цветни картини в съзнанието ми. Харесах!

2015-07-29T18:43:21+03:00