Castaneda
29 резултата
###
От цяла вечност искам да напиша нещо за теб,
но думите са се скрили на топло, като котки,
мъркащи само при погалване.
Те добре знаят, че когато изтичат през пръстите ми,
се превръщат в жертвени агнета, ...
  699 
Обичам да гледам сурови изгреви
и да закусвам с мислите ти.
Да рисувам полуголи истини
по контура на рамото ти.
И мъглите обичам, ...
  426 
Целува ли ти се в дъжда,
под кестени,
върху наситено оранжево килимче,
събрало всички наши есени?
Римува ли ти се любов, ...
  814 
Само минавам.
Не притежавам.
Не моля.
Не искам.
Само минавам. ...
  462 
Не съм за прегръщане,
не съм за обичане,
за пристан не ставам
нито за вричане.
Отрова изпускам ...
  466 
На зазоряване убивам залеза
помагаш ми
На зазоряване рисувам ябълки
а ти изяждаш ги
На зазаоряване съм Ева ...
  621 
Преди да пожелаете признателност,
е добре да прочетете "Себевзискателност".
От толкова много трогване,
ще се поболеете от трогателност.
Лице назаем може да си купите, ...
  703 
Говори ми бавно.
Устните ти са мои,
скоростни отсечки в съзнанието,
сърцевидни завои.
С тях ми рисуваш остров на рамото ...
  516 
Ешпораото се разбива в скалите,
на пяна,
сладка вода.
Докосвам с устни душата ти,
солен залез, ...
  805 
Из брулени хълмове скатавах душата си,
малцина я виждаха,
мнозина отрекоха.
Аз исках да бъда на времето смисъла,
но "време" и "смисъл" на глад ме обрекоха. ...
  686 
Морето си мечтаеше за теб,
за твоя мирис,
млечнобялата ти кожа.
За босоногата любов,
оставена сама на кея, ...
  484 
Не светя в тъмното,
не съм светулка.
Не топля,
но мечтите си отглеждам в люлка.
От цветни камъчета е направена снагата ми, ...
  433 
  971 
И съм цялата приказка -
безначален безкрай,
безконечно начало,
моят ад,
твоят рай. ...
  1027  18 
Докато кървиш,
си слагам червило на устните,
приготвям закуската –
обещания, нарязани на едри кубчета.
Сгъвам сълзите в джоба на сакото, ...
  839  19 
Не чакам никого по пътя към Обичане.
За него карта няма, липсват магистрали.
По калните ми стъпки ако тръгнеш,
ще ме настигнеш в скалните предели.
В горите, дето съм се губила нарочно, ...
  464 
В тишината се скрих
и полегнах с душата си.
После пих,
глътка по глътка тъга.
И несбъдване чаках. ...
  561 
От бурите родена съм
вода съм
въздух
огън
Единствено земя не бях ...
  433 
Измислях те.
А ти дойде и ми се сбъдна.
За кратко.
После се разминахме.
По пътя на разумното мълчание, ...
  592 
Поглеждам те през клоните напъпили
и даже виждам те през облачно небе.
Говориш леко,
като вятър,
играещ си със пролетното ми перде. ...
  442 
По-бяла съм от бялото на айсберга,
от бялото на незапочната картина,
по-бяла от кокиче през пепелява зима.
По-бяла съм от ретината на окото ти,
от бялото платно преди прожекция... ...
  430 
Между учения и поета лежи една зелена морава.
Ако ученият я прекоси, става мъдрец;
ако поетът я прекоси, става пророк.
Из "Пророкът" - Джубран Халил Джубран
За доброто и злото ...
  509 
...
Мисълта на момента е мистика,
жива, топла, крещяща, сама.
Тя е болката, стряскаща истина,
без която съм мъртва вода.
И душата ми, с кал изрисувана, ...
  459 
Ще се изтупам като стар пуловер,
ще се посипя с нафталин,
ще си полегна в бабиния гардероб и ще се зазимя.
Не ме будете, не!
Не искам стъклени пантофки, плюшки и тем подобни финтифлюшки ...
  665 
Не ми се спи.
Сънувам само призраци.
И аз съм там,
с безформени очи
оглеждам хората. ...
  473 
Аз съм човек, но без сърце,
стопи се толкова отдавна.
Със себе си отнесе в мен детето
и сега сама съм празна.
Такова е и бъдещето ми, обречено, ...
  560 
Не мога да се правя на първична,
Везна съм -
от потекло дипломатично.
Не губя лесно,
нито пък печеля. ...
  541 
Едно и също е,
същото едно,
което вечно липсва.
Объркано е,
от много бъркане по чуждите души. ...
  581 
Родих се невинна и мила
като всички деца
из детството бързо преминах
с ранени крака
душата ми после политна ...
  589 
Предложения
: ??:??