Без кофички и лопатки

Jul 29, 2015, 3:01 PM

Poetry » Love

1060 0 5

Ешпораото се разбива в скалите,
на пяна,
сладка вода.
Докосвам с устни душата ти,
солен залез,
пясък в кръвта.
Луната
е мълчаливата нощна лампа,
срамежливата ми страна.
Но вече
е твърде късно за плуване,
а ние с теб не сме брат и сестра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Без кофички и лопатки

Want to read more?

Random works