10.08.2008 г., 0:12 ч.

Без край и начало - 2 

  Поезия
878 0 11
 

Тежка сянка в морето се вряза.

Сред вълните косите ми с крясък

днес вилнеят, сред пяна и пясък

и скалите разцепват със трясък.

 

От върха над брега мойто тяло

като скална извивка е цяло.

В твоя плен, нажежено до бяло,

иска теб без край и начало.

 

През вълните морското дъно

моли мрака да стане по-тъмен

и да скрие как горе, на стръмното,

от сърцето си теб изтръгвам.

 

Силна болка морето преряза,

щом кръвта ми във него се вряза.

Пожелах да пия омраза.

Не успях. И още те пазя...

 

Моя сън сънуват скалите.

Нощем тихо споделят с вълните

как върха над брега, от моето тяло

пи любов без край и начало.

 

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??