Без край и начало - 2
Тежка сянка в морето се вряза.
Сред вълните косите ми с крясък
днес вилнеят, сред пяна и пясък
и скалите разцепват със трясък.
От върха над брега мойто тяло
като скална извивка е цяло.
В твоя плен, нажежено до бяло,
иска теб без край и начало.
През вълните морското дъно
моли мрака да стане по-тъмен
и да скрие как горе, на стръмното,
от сърцето си теб изтръгвам.
Силна болка морето преряза,
щом кръвта ми във него се вряза.
Пожелах да пия омраза.
Не успях. И още те пазя...
Моя сън сънуват скалите.
Нощем тихо споделят с вълните
как върха над брега, от моето тяло
пи любов без край и начало.
© Цвети Пеева All rights reserved.
