25.08.2023 г., 10:50

Без лицемерие, моля!

1.1K 3 7

Вдъхновена бях от : https://otkrovenia.com/bg/stihove/kurs-po-licemerie

 

 

След базов курс по лицемерие,

се питам пак, дали, кога и как.

Ще станем хора с намерение,

да бъдем истински все пак.

                                                                      

И как животът друг да бъде,

без лицемерие, лъжи, поквара.

Да те обича някой без да съди

и да те вкарва в дива надпревара.

 

Защо ли алчна завист ни тормози,

защо сравняваме и мерим пак?

Защо доброто харчим за залози,

кой  колко гадно ще подложи крак.

 

Защо когато хванал си метлата

и искаш твоя двор да изметеш,

съседът хвърля ти боклук с лопата

и иде ти от гняв да изревеш.

 

Изринах пътьом аз лъжи- купчини.

И спрял съм вече много злобни псета.

Отивам другаде, но  моля те, кажи ми

с мене ли си, далеч от суета превзета.

 

На всеки ъгъл има курс по лицемерие,

предлагат каталози с изискани лъжи.

Не се поддаваш, браво, поздравление!

По пътя ни човешки истината най тежи!

 

Благодаря на Таня Георгиева за вдъховението!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люси Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

23 място

Коментари

Коментари

Курс по Лицемерие

Записах се на курс по Лицемерие
и най-напред научих грозна истина –
в емоциите кредит на доверие
не ти гласуват, щом покажеш искреност.
На никой не му трябва честността ти – ...
3.5K 29 30

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...