Без лицемерие, моля!
Вдъхновена бях от : https://otkrovenia.com/bg/stihove/kurs-po-licemerie
След базов курс по лицемерие,
се питам пак, дали, кога и как.
Ще станем хора с намерение,
да бъдем истински все пак.
И как животът друг да бъде,
без лицемерие, лъжи, поквара.
Да те обича някой без да съди
и да те вкарва в дива надпревара.
Защо ли алчна завист ни тормози,
защо сравняваме и мерим пак?
Защо доброто харчим за залози,
кой колко гадно ще подложи крак.
Защо когато хванал си метлата
и искаш твоя двор да изметеш,
съседът хвърля ти боклук с лопата
и иде ти от гняв да изревеш.
Изринах пътьом аз лъжи- купчини.
И спрял съм вече много злобни псета.
Отивам другаде, но моля те, кажи ми
с мене ли си, далеч от суета превзета.
На всеки ъгъл има курс по лицемерие,
предлагат каталози с изискани лъжи.
Не се поддаваш, браво, поздравление!
По пътя ни човешки истината най тежи!
Благодаря на Таня Георгиева за вдъховението!
© Люси Атанасова All rights reserved.
