От малка сластна си мръсница,
липсва ти морал, всеки туй го вижда.
Над теб, и над твоята връстница,
бурята по-малко всеки ден приижда.
Липсва възпитание,
родители виновни.
Туй довежда до страдание,
и проблемите огромни.
Без ценностна система,
грешката ти е простена.
Но когато вдигаш си краката,
мисли за бъдещето на децата.
И не знам защо тъй силно,
всичко вижда ми се много стилно...
Родителите побесняват,
отглеждайки безнравствена особа,
Не знаят как да възпитават,
и казват, че "тегнело над тях прокоба".
Изгубено във мрак,
без майчина насока.
Всичко превръща се във прах,
щом момичето е без посока.
Острие или бесило?
Безумието за ножа е точило.
Баща и майка от нея се отричат,
във омраза нетърпима и се вричат.
На дълбоко, затрупани със пръст,
и двамата различни са на ръст.
Млади и невинни, майка със дете,
над тях пошло бди родител без сърце.
© Екатерина Всички права запазени
Твоята творба е на болна тема в нашето общество и може би някой се е почувствал гузен.