Животът е игра на боговете,
в която главният актьор си ти
и ролите избираш ежедневно,
понякога са лоши, друг път пък добри.

И като Янус маските си сменяш,
представяш се за някой друг,
за сребърник душата си разменяш,
и ден за ден живееш си напук.

Когато твоита маската се засмее,
зад нея тихичко се хилиш ти,
когато нещо в теб се разбеснее,
ти маската намръщена сложи.

Поглеждаш в огледалото и виждаш
как образът изплашено се скри,
и като безплътен призрак бродиш,
и чукаш на затворени врати.

Та... най-добре без маски да живеем,
да бъдем себе си, дори и да боли,
и двете си лица в едно щом слеем,
ще станем по-човечни и добри.