6 февр. 2024 г., 11:11

Без маски

706 0 0

Животът е игра на боговете,
в която главният актьор си ти
и ролите избираш ежедневно,
понякога са лоши, друг път пък добри.

И като Янус маските си сменяш,
представяш се за някой друг,
за сребърник душата си разменяш,
и ден за ден живееш си напук.

Когато твоита маската се засмее,
зад нея тихичко се хилиш ти,
когато нещо в теб се разбеснее,
ти маската намръщена сложи.

Поглеждаш в огледалото и виждаш
как образът изплашено се скри,
и като безплътен призрак бродиш,
и чукаш на затворени врати.

Та... най-добре без маски да живеем,
да бъдем себе си, дори и да боли,
и двете си лица в едно щом слеем,
ще станем по-човечни и добри.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мом Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...