Feb 6, 2024, 11:11 AM

Без маски

  Poetry
707 0 0

Животът е игра на боговете,
в която главният актьор си ти
и ролите избираш ежедневно,
понякога са лоши, друг път пък добри.

И като Янус маските си сменяш,
представяш се за някой друг,
за сребърник душата си разменяш,
и ден за ден живееш си напук.

Когато твоита маската се засмее,
зад нея тихичко се хилиш ти,
когато нещо в теб се разбеснее,
ти маската намръщена сложи.

Поглеждаш в огледалото и виждаш
как образът изплашено се скри,
и като безплътен призрак бродиш,
и чукаш на затворени врати.

Та... най-добре без маски да живеем,
да бъдем себе си, дори и да боли,
и двете си лица в едно щом слеем,
ще станем по-човечни и добри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мом All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...