Самотата полепва по дланите
като синя мъгла преди здрач,
потаила в сърцето си раната,
аз в пространството чувам, че плачеш.
Нека слънцето грейне отново
и духне вятър приятен и свеж,
нека обич облее те в огън
и дъхът ти да секне в копнеж.
Няма смисъл, помни, няма смисъл
да очакваш живот от смъртта.
Щом веднъж е изчезнало нещо,
то не ще се завърне в света. ...