Без муза
--------------------------------------------------------------------------------
Пак съм вперила поглед в нищото.
Неизречени думи разнищвам.
Във порой се разсипаха мислите
и ме плашат със свойта греховност.
Настървено се хвърлям връз листите.
Писна ми да съм многословна.
Лаконично ще драскам. Драскачите
се котират със индекс над средния.
Виж, посредствените се надскачат.
Имат нужда от летва, бедните...
На опашката, моля. След мене.
Не отстъпвам от второто място.
Вечно втора. Такова е времето.
Лаконично. Драскаческо. Бясно.
И стоя, с поглед, вперен в нищото.
Няма вече какво да разнищвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
