8.07.2006 г., 7:53

Без място

731 0 7

Не искам да ме ограничават.

Навсякъде

трябва да спазвам правила и ред.

Не искам да го правя.

Нима не мога ей така –

да бъда просто себе си?!

Всеки има своето място.

Чакам реда си.

Цял живот чакам реда си.

Зная, нов съм тук.

Зная - нов съм навсякъде.

Искам да сплескам нечие лице.

Ръцете ми са отекли. Забравили са ме.

Искам другото място.

Имам нужда от малко смях.

В една по-обилна среда
- тук е оскъдно.

Всичко е на порции и дажби.

Добрината,

любовта...

Само злобата се е разплюскала

нашироко.

Протъркан съм от тактичност,

а искам да натискам, да мачкам.

Но се стеснявам.

И се махам. Отново.

Затварям се.

Останалият свят не съществува -

той е нищо.

Той не е запазил място за мен.

И се разделяме. Нищо повече.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майк Тайсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Възприемат се повече посланията за мирогледа, защото формата на стихотворението го предполага... А и все пак това е целта му, нали?
  • Добро е стихотворението! Е, относно мирогледа... Ние освен произведенията, четем и профилите и виждаме кой за колко години колко мъка е събрал... В тоя сайт сме нещо като клуб на анонимните алкохолици, или като телефон на доверието, или клуб за психологическа взаимопомощ и подкрепа Няма нужда да заемаш кръгова отбрана, повечето тук те харесваме и коментарите ни свидетелстват за това!
  • Защо всеки разглежда буквално написаното? Все пак сте го чели, за което благодаря! Но не ми давайте съвети , относно мирогледа!
    Благодаря!
  • Когато искаш да вземаш, трябва и да даваш.
    Раздвавайки насилие - получаваш насилие.
    Свободата за един е ограничение за друг. Трябва да има баланс.
    Това е...
  • Интересно е. Хубаво желание за промяна. Поздрави.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...