8 jul 2006, 7:53

Без място

  Poesía
728 0 7

Не искам да ме ограничават.

Навсякъде

трябва да спазвам правила и ред.

Не искам да го правя.

Нима не мога ей така –

да бъда просто себе си?!

Всеки има своето място.

Чакам реда си.

Цял живот чакам реда си.

Зная, нов съм тук.

Зная - нов съм навсякъде.

Искам да сплескам нечие лице.

Ръцете ми са отекли. Забравили са ме.

Искам другото място.

Имам нужда от малко смях.

В една по-обилна среда
- тук е оскъдно.

Всичко е на порции и дажби.

Добрината,

любовта...

Само злобата се е разплюскала

нашироко.

Протъркан съм от тактичност,

а искам да натискам, да мачкам.

Но се стеснявам.

И се махам. Отново.

Затварям се.

Останалият свят не съществува -

той е нищо.

Той не е запазил място за мен.

И се разделяме. Нищо повече.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Майк Тайсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Възприемат се повече посланията за мирогледа, защото формата на стихотворението го предполага... А и все пак това е целта му, нали?
  • Добро е стихотворението! Е, относно мирогледа... Ние освен произведенията, четем и профилите и виждаме кой за колко години колко мъка е събрал... В тоя сайт сме нещо като клуб на анонимните алкохолици, или като телефон на доверието, или клуб за психологическа взаимопомощ и подкрепа Няма нужда да заемаш кръгова отбрана, повечето тук те харесваме и коментарите ни свидетелстват за това!
  • Защо всеки разглежда буквално написаното? Все пак сте го чели, за което благодаря! Но не ми давайте съвети , относно мирогледа!
    Благодаря!
  • Когато искаш да вземаш, трябва и да даваш.
    Раздвавайки насилие - получаваш насилие.
    Свободата за един е ограничение за друг. Трябва да има баланс.
    Това е...
  • Интересно е. Хубаво желание за промяна. Поздрави.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...