Jul 8, 2006, 7:53 AM

Без място

  Poetry
729 0 7

Не искам да ме ограничават.

Навсякъде

трябва да спазвам правила и ред.

Не искам да го правя.

Нима не мога ей така –

да бъда просто себе си?!

Всеки има своето място.

Чакам реда си.

Цял живот чакам реда си.

Зная, нов съм тук.

Зная - нов съм навсякъде.

Искам да сплескам нечие лице.

Ръцете ми са отекли. Забравили са ме.

Искам другото място.

Имам нужда от малко смях.

В една по-обилна среда
- тук е оскъдно.

Всичко е на порции и дажби.

Добрината,

любовта...

Само злобата се е разплюскала

нашироко.

Протъркан съм от тактичност,

а искам да натискам, да мачкам.

Но се стеснявам.

И се махам. Отново.

Затварям се.

Останалият свят не съществува -

той е нищо.

Той не е запазил място за мен.

И се разделяме. Нищо повече.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майк Тайсън All rights reserved.

Comments

Comments

  • Възприемат се повече посланията за мирогледа, защото формата на стихотворението го предполага... А и все пак това е целта му, нали?
  • Добро е стихотворението! Е, относно мирогледа... Ние освен произведенията, четем и профилите и виждаме кой за колко години колко мъка е събрал... В тоя сайт сме нещо като клуб на анонимните алкохолици, или като телефон на доверието, или клуб за психологическа взаимопомощ и подкрепа Няма нужда да заемаш кръгова отбрана, повечето тук те харесваме и коментарите ни свидетелстват за това!
  • Защо всеки разглежда буквално написаното? Все пак сте го чели, за което благодаря! Но не ми давайте съвети , относно мирогледа!
    Благодаря!
  • Когато искаш да вземаш, трябва и да даваш.
    Раздвавайки насилие - получаваш насилие.
    Свободата за един е ограничение за друг. Трябва да има баланс.
    Това е...
  • Интересно е. Хубаво желание за промяна. Поздрави.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...