1.12.2013 г., 22:43

Без нея да живеем – стига толкова!

1.4K 1 14

Една любов ще стигне ли за двама,
една любов от вятъра довята -
без нищо друго, бяла и голяма,
вълшебна, истинска и свята.

Една любов, бленувана и чакана
в годините - и нищо, че е есен -
от двама търсена, изплакана,
сега е тук, в сърцата ни унесени.

Една любов, понякога красива,
понякога изстрадана до болка,
не бива никога да си отива -
без нея да живеем – стига толкова!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще стигне ...
  • Людмил, благодаря, за многословното признание! Рядко мъже си признават победата, и в никакъв случай не може да се каже, че са слабаци. Напротив - кавалери!
    Хубав ден, за вас!
  • Валка, не очаквай да призная поражението си, макар че налице са всички необходими предпоставки. Не е нужно да го правя, защото изначално съм коленичил, покорен от явлението Жена. Как да нарека поражение, възхищението и радостта, завладяващи ме винаги, когато успея да повдигна булото и за пореден път пред света се разкрие едно от многото й лица. Познавам жената Майка, защото бях и все още съм част от плътта й, а днес, отново видях Жрицата. Би могла да бъде смирена, но и яростна. Тази вечер, тя притича пламенна, метежна - готова да докаже, че огънят, в чиято топлина се възражда човешката искра е жив... Доказа го, Валка. Жени, всеки ден го доказвате! ВЪПРЕКИ... Аз, ви БЛАГОДАРЯ!
    Валка, трогнат съм! Трогнат съм и от това, че избра мое стихотворение за "хвърлената ръкавица" Имам много щастливи мигове в живота си, а днес, сякаш са с един в повече...
  • Гледай, гледай, какви смели мъже имало още...
    Поемам ръкавицата!
    Хайде, момичета!!! Помагайте, да им покажем!
  • Ами така де!!!
    Хайде да ОБИЧАМЕ !!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...