Dec 1, 2013, 10:43 PM

Без нея да живеем – стига толкова!

  Poetry » Love
1.4K 1 14

Една любов ще стигне ли за двама,
една любов от вятъра довята -
без нищо друго, бяла и голяма,
вълшебна, истинска и свята.

Една любов, бленувана и чакана
в годините - и нищо, че е есен -
от двама търсена, изплакана,
сега е тук, в сърцата ни унесени.

Една любов, понякога красива,
понякога изстрадана до болка,
не бива никога да си отива -
без нея да живеем – стига толкова!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще стигне ...
  • Людмил, благодаря, за многословното признание! Рядко мъже си признават победата, и в никакъв случай не може да се каже, че са слабаци. Напротив - кавалери!
    Хубав ден, за вас!
  • Валка, не очаквай да призная поражението си, макар че налице са всички необходими предпоставки. Не е нужно да го правя, защото изначално съм коленичил, покорен от явлението Жена. Как да нарека поражение, възхищението и радостта, завладяващи ме винаги, когато успея да повдигна булото и за пореден път пред света се разкрие едно от многото й лица. Познавам жената Майка, защото бях и все още съм част от плътта й, а днес, отново видях Жрицата. Би могла да бъде смирена, но и яростна. Тази вечер, тя притича пламенна, метежна - готова да докаже, че огънят, в чиято топлина се възражда човешката искра е жив... Доказа го, Валка. Жени, всеки ден го доказвате! ВЪПРЕКИ... Аз, ви БЛАГОДАРЯ!
    Валка, трогнат съм! Трогнат съм и от това, че избра мое стихотворение за "хвърлената ръкавица" Имам много щастливи мигове в живота си, а днес, сякаш са с един в повече...
  • Гледай, гледай, какви смели мъже имало още...
    Поемам ръкавицата!
    Хайде, момичета!!! Помагайте, да им покажем!
  • Ами така де!!!
    Хайде да ОБИЧАМЕ !!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...