1 dic 2013, 22:43

Без нея да живеем – стига толкова!

1.4K 1 14

Една любов ще стигне ли за двама,
една любов от вятъра довята -
без нищо друго, бяла и голяма,
вълшебна, истинска и свята.

Една любов, бленувана и чакана
в годините - и нищо, че е есен -
от двама търсена, изплакана,
сега е тук, в сърцата ни унесени.

Една любов, понякога красива,
понякога изстрадана до болка,
не бива никога да си отива -
без нея да живеем – стига толкова!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще стигне ...
  • Людмил, благодаря, за многословното признание! Рядко мъже си признават победата, и в никакъв случай не може да се каже, че са слабаци. Напротив - кавалери!
    Хубав ден, за вас!
  • Валка, не очаквай да призная поражението си, макар че налице са всички необходими предпоставки. Не е нужно да го правя, защото изначално съм коленичил, покорен от явлението Жена. Как да нарека поражение, възхищението и радостта, завладяващи ме винаги, когато успея да повдигна булото и за пореден път пред света се разкрие едно от многото й лица. Познавам жената Майка, защото бях и все още съм част от плътта й, а днес, отново видях Жрицата. Би могла да бъде смирена, но и яростна. Тази вечер, тя притича пламенна, метежна - готова да докаже, че огънят, в чиято топлина се възражда човешката искра е жив... Доказа го, Валка. Жени, всеки ден го доказвате! ВЪПРЕКИ... Аз, ви БЛАГОДАРЯ!
    Валка, трогнат съм! Трогнат съм и от това, че избра мое стихотворение за "хвърлената ръкавица" Имам много щастливи мигове в живота си, а днес, сякаш са с един в повече...
  • Гледай, гледай, какви смели мъже имало още...
    Поемам ръкавицата!
    Хайде, момичета!!! Помагайте, да им покажем!
  • Ами така де!!!
    Хайде да ОБИЧАМЕ !!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....