4.01.2014 г., 18:46

Без никакъв стронций

821 0 2

 

Цялата атмосфера се насити със стронций страх. Блага Димитрова   Сърцата не спят. Те са будни и помнят. Дълбоко обичат, за всеки горят. Но сладко мълчат, че не искат съновник. Помнете: не спят. Те не спят. Те не спят...   А ние? Не знам. Те са живи и бодри... Самички се чистят, когато са в прах. Сърцата са чисти, без никакъв стронций, по техния навик върти се цял свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...