Отлитат дните бледо смирени,
приема ги безкрая в своя покой,
чувства в сърцето отдавна стаени,
беэстрастното време отнася ги в рой.
Не ще ги по пътя слънце огрее,
нито в тъма лунен лъч освети,
не ще сърцето с трепет закопнее,
залиняло без радост, обич, мечти.
© Мадлен Всички права запазени