11.02.2009 г., 18:05 ч.

Без ограничение 

  Поезия » Любовна
606 0 5

 

Без ограничение

 

Погледни през прозореца...

там нагоре, нагоре -

докъдето достига дъхът ти.

Там, където скала във облака рови

и рисува усмивки в ума ти...

 

                                       Ще погледна в очите ти -

                                       те говорят без думи,

                                       ще ме скриеш в дълбокото синьо

                                       и потъвайки в теб

                                       (любовта е безумие)

                                       ще пулсирам с твоето име.

 

Виждаш ли облака.

Там. Прилича на птица...

и ще кацне след миг на скалите.

 

                                       Виждам сина ми в твойте зеници

                                       и устрема мой към звездите...

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??