11.02.2009 г., 18:05

Без ограничение

750 0 5

 

Без ограничение

 

Погледни през прозореца...

там нагоре, нагоре -

докъдето достига дъхът ти.

Там, където скала във облака рови

и рисува усмивки в ума ти...

 

                                       Ще погледна в очите ти -

                                       те говорят без думи,

                                       ще ме скриеш в дълбокото синьо

                                       и потъвайки в теб

                                       (любовта е безумие)

                                       ще пулсирам с твоето име.

 

Виждаш ли облака.

Там. Прилича на птица...

и ще кацне след миг на скалите.

 

                                       Виждам сина ми в твойте зеници

                                       и устрема мой към звездите...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...