Feb 11, 2009, 6:05 PM

Без ограничение

  Poetry » Love
751 0 5

 

Без ограничение

 

Погледни през прозореца...

там нагоре, нагоре -

докъдето достига дъхът ти.

Там, където скала във облака рови

и рисува усмивки в ума ти...

 

                                       Ще погледна в очите ти -

                                       те говорят без думи,

                                       ще ме скриеш в дълбокото синьо

                                       и потъвайки в теб

                                       (любовта е безумие)

                                       ще пулсирам с твоето име.

 

Виждаш ли облака.

Там. Прилича на птица...

и ще кацне след миг на скалите.

 

                                       Виждам сина ми в твойте зеници

                                       и устрема мой към звездите...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...