Без ограничение
Без ограничение
Погледни през прозореца...
там нагоре, нагоре -
докъдето достига дъхът ти.
Там, където скала във облака рови
и рисува усмивки в ума ти...
Ще погледна в очите ти -
те говорят без думи,
ще ме скриеш в дълбокото синьо
и потъвайки в теб
(любовта е безумие)
ще пулсирам с твоето име.
Виждаш ли облака.
Там. Прилича на птица...
и ще кацне след миг на скалите.
Виждам сина ми в твойте зеници
и устрема мой към звездите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
