Обич без окови
Сред полето нежно цвете
мигом щом откриеш ти,
наслади се на късмета
и със обич го пази.
И ако отвърне с обич,
щастие е без лимит
и всемирът е чудесен,
в цветни краски е обвит.
Но оставяй му пространство,
нека диша свобода,
че от обич прекалена
ще се стегне таз душа...
И тогава ще потърси
свежа глътка и живот
без обсебване и тежест
и без златния хомот.
А когато е свободна
и любов е – не игра,
даже да реши да тръгне,
ще се върне пак сама.
Че насила нямат смисъл
и прекрасните неща,
щастие е невъзможно,
щом в окови е духа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Симеонов Всички права запазени
