3.06.2006 г., 10:43

Без памет и без разум

1.1K 0 1
 

За безумни -
безумната любов
стъпкала с крака
всеки Разум
долу! В калта!
За таз любов
присъда тежка
дават днес -
затвор до сто години
или Самота!
Когато отвориш
прозореца южен,
погледни надолу,
където бях
и вече не съм аз.
Не си спомняй!
Живей
без Памет
и без Разум!
Още сто години -
- Самота!
Знай,
че някъде далече,
може би
зад девет планини
Самотник
има там
- не е мъж,
нито пък жена!
Който със тебе
ще гледа надолу
или пък нагоре,
с погледа влажен
отново ще пита
Защо?

24.3.1996

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...