Jun 3, 2006, 10:43 AM

Без памет и без разум

  Poetry
1.1K 0 1
 

За безумни -
безумната любов
стъпкала с крака
всеки Разум
долу! В калта!
За таз любов
присъда тежка
дават днес -
затвор до сто години
или Самота!
Когато отвориш
прозореца южен,
погледни надолу,
където бях
и вече не съм аз.
Не си спомняй!
Живей
без Памет
и без Разум!
Още сто години -
- Самота!
Знай,
че някъде далече,
може би
зад девет планини
Самотник
има там
- не е мъж,
нито пък жена!
Който със тебе
ще гледа надолу
или пък нагоре,
с погледа влажен
отново ще пита
Защо?

24.3.1996

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...