Днес всеки, прекалил със алкохола,
от егото си цялостно обзет,
облича в думи страницата гола
и иска да го смятат за поет.
И те го смятат. Бис! Аплодисменти!
„Ах, Боже мой, какъв добър творец!“
За празни думи – луди комплименти,
а в думите му – никакъв живец.
И мисъл в тях не можеш да намериш,
но той според мълвата е поет.
Решил е стръвно с някой да се мери
и с две гърди да бъде по-напред.
Не схваща, че да си поет е бреме,
а не амбиция, не силен глас,
че смелост трябва за такова стреме,
като това на чистия Пегас.
08. 10. 2016 г.
Русе
© Румен Ченков Всички права запазени
някой с единица те дарил.