25.05.2012 г., 14:13

Без порно

1.9K 0 0

Какво може да ме развълнува,
природата осакатихме във града.
Кръвта ми за какво кипи, бушува,
ако не за природата на една жена.

Колко много мога да напиша,
когато душата ми въздиша
и надеждата лети с мечтата
в мисли, галещи ми сетивата.
 
 Искам дори да не разбереш,
 как успя ръце да подадеш,
 усещайки защо до теб стоя,
 да почувстваш - да те упоя.
 Нали така ще ме прегърнеш
 от топлината си да ми дадеш.
 Да върнеш отнетото от друг
 и да крадеш от мен напук.
 Ще съблека от кожата праха
 и дишай, не спирай си дъха.
 Поглъщай погледа облизващ,
 на мен ръката ще прегризваш.

 Време е да поставя затъмнение,
 да изхвърля всякакво съмнение.
 Още мога да се държа отговорно,
 тук не е място да рисувам порно.

 

Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...