25.05.2012 г., 14:13

Без порно

1.9K 0 0

Какво може да ме развълнува,
природата осакатихме във града.
Кръвта ми за какво кипи, бушува,
ако не за природата на една жена.

Колко много мога да напиша,
когато душата ми въздиша
и надеждата лети с мечтата
в мисли, галещи ми сетивата.
 
 Искам дори да не разбереш,
 как успя ръце да подадеш,
 усещайки защо до теб стоя,
 да почувстваш - да те упоя.
 Нали така ще ме прегърнеш
 от топлината си да ми дадеш.
 Да върнеш отнетото от друг
 и да крадеш от мен напук.
 Ще съблека от кожата праха
 и дишай, не спирай си дъха.
 Поглъщай погледа облизващ,
 на мен ръката ще прегризваш.

 Време е да поставя затъмнение,
 да изхвърля всякакво съмнение.
 Още мога да се държа отговорно,
 тук не е място да рисувам порно.

 

Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...