Какво може да ме развълнува,
природата осакатихме във града.
Кръвта ми за какво кипи, бушува,
ако не за природата на една жена.
Колко много мога да напиша,
когато душата ми въздиша
и надеждата лети с мечтата
в мисли, галещи ми сетивата.
Искам дори да не разбереш,
как успя ръце да подадеш,
усещайки защо до теб стоя,
да почувстваш - да те упоя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация