Какво може да ме развълнува,
природата осакатихме във града.
Кръвта ми за какво кипи, бушува,
ако не за природата на една жена.

Колко много мога да напиша,
когато душата ми въздиша
и надеждата лети с мечтата
в мисли, галещи ми сетивата.
 
 Искам дори да не разбереш,
 как успя ръце да подадеш,
 усещайки защо до теб стоя,
 да почувстваш - да те упоя.
 Нали така ще ме прегърнеш
 от топлината си да ми дадеш.
 Да върнеш отнетото от друг
 и да крадеш от мен напук.
 Ще съблека от кожата праха
 и дишай, не спирай си дъха.
 Поглъщай погледа облизващ,
 на мен ръката ще прегризваш.

 Време е да поставя затъмнение,
 да изхвърля всякакво съмнение.
 Още мога да се държа отговорно,
 тук не е място да рисувам порно.

Vacuum