16.12.2011 г., 13:05 ч.

Без посока 

  Поезия
493 0 2
Гониш призраци, мечти,
неусетно времето лети-
като малка птица то е,
излетяла от гнездото свое.
В живота остани, дете,
в сините си сънища поне,
и мечтата своя докосни,
до небето с нея ти литни.
Но тичаш след химери пак,
и незнайно кой и как
твоите мечти изтрил е
и детето в теб убил е. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елфида Георгиева Всички права запазени

Предложения