laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
1.01.2012 г., 15:15 ч.

Без претенции 

  Поезия » Хумористична
657 0 8

Претенции нямах, че съм поетеса

(то сред поетите може и без мен!)

до вчера, до когато се натресе

в дома ми (скромен)  важен джентълмен.

 

Бил Музът ми. Така поне ми каза.

„Ой, Господи, помилуй и прости” (Висоцки)

Нахален като шарка и зараза,

ми кресна силно: „Я ме нагости!”

 

Той щял прекрасни думички  да  шепне

в ухото ми. Аз бързо след това

заглавие ще трябвало да лепна.

И хоп.... готови са куплетче или  два...

 

Но трябвало за всичко туй да плащам:

да го обгрижвам, храня и поя,

с любовни ласки да му се отплащам,

да го не дразня и безспокоя.

 

Претенции нямам , че съм поетеса.

Но имам – че съм оправна жена.

И два шамара звучни му изтресох...

два залпа в поетична тишина.

 

Премига бедничкият глуповато.

Не бе очаквал тъй горчив финал

на нашето познанство пречудато.

Измъкна се... ”ни лук ял”... нито сял...

 

Сега без Муз живея си „ кат′ птичка”

И честна дума - много ми е гот,

че стиховете пиша си самичка...

Въобще го удрям яко на живот.

 

И само в зимните безсънни нощи

поняога се сещам кротко аз

за моя Муз. Къде ли скита още ?

Ако го видите, вземете го у вас...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??