Претенции нямах, че съм поетеса
(то сред поетите може и без мен!)
до вчера, до когато се натресе
в дома ми (скромен) важен джентълмен.
Бил Музът ми. Така поне ми каза.
„Ой, Господи, помилуй и прости” (Висоцки)
Нахален като шарка и зараза,
ми кресна силно: „Я ме нагости!”
Той щял прекрасни думички да шепне
в ухото ми. Аз бързо след това
заглавие ще трябвало да лепна.
И хоп.... готови са куплетче или два... ...