Без претенции
Претенции нямах, че съм поетеса
(то сред поетите може и без мен!)
до вчера, до когато се натресе
в дома ми (скромен) важен джентълмен.
Бил Музът ми. Така поне ми каза.
„Ой, Господи, помилуй и прости” (Висоцки)
Нахален като шарка и зараза,
ми кресна силно: „Я ме нагости!”
Той щял прекрасни думички да шепне
в ухото ми. Аз бързо след това
заглавие ще трябвало да лепна.
И хоп.... готови са куплетче или два...
Но трябвало за всичко туй да плащам:
да го обгрижвам, храня и поя,
с любовни ласки да му се отплащам,
да го не дразня и безспокоя.
Претенции нямам , че съм поетеса.
Но имам – че съм оправна жена.
И два шамара звучни му изтресох...
два залпа в поетична тишина.
Премига бедничкият глуповато.
Не бе очаквал тъй горчив финал
на нашето познанство пречудато.
Измъкна се... ”ни лук ял”... нито сял...
Сега без Муз живея си „ кат′ птичка”
И честна дума - много ми е гот,
че стиховете пиша си самичка...
Въобще го удрям яко на живот.
И само в зимните безсънни нощи
поняога се сещам кротко аз
за моя Муз. Къде ли скита още ?
Ако го видите, вземете го у вас...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Браво на теб и ЧНГ!
