Без рамото, силното...
Отдавна забравих да следвам с очи
полета плавен на птиците.
И с времето, мисля, че спря да боли,
но... сълзи е скрежът по жиците.
Все някога времето ще заличи
рана, получена в Минало,
но белегът няма да спре да боли...
Желано е рамото, силното!
По-хубав ще бъде светът ни, нали,
половинката щом е с тебе
и празното вътре ще спре да крещи,
щом знаеш кому си потребен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
