Без рамото, силното...

Поэзия » Любовная

1.1K 0 27

Отдавна забравих да следвам с очи

полета плавен на птиците.

И с времето, мисля, че спря да боли,

но... сълзи е скрежът по жиците.

Все някога времето ще заличи

рана, получена в Минало,

но белегът няма да спре да боли...

Желано е рамото, силното!

По-хубав ще бъде светът ни, нали,

половинката щом е с тебе

и празното вътре ще спре да крещи,

щом знаеш кому си потребен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Рамото, силното, де е мила Петинка,толкова трудно се намират вече наистина отговорни и силни мъже, а и любящи...как добре те разбирам, да...Прегръдки и от мен, много ме разчувства!!

2011-05-17T09:57:41+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

съкровен стих, много...много хубав..
прегръщам те, Петинко..с обич.

2011-05-17T09:50:32+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Оптимистичен стих, изпълващ душата с обич! Благодаря ти, Петя!

2011-05-15T22:06:10+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Благодаря на всички, спрели се на моята страница!

2011-05-15T21:49:35+03:00
Eia (Росица Танчева)

Съкровени стихове...

2011-05-15T08:11:30+03:00