May 8, 2011, 11:53 AM

Без рамото, силното...

  Poetry » Love
1.1K 0 27

Отдавна забравих да следвам с очи

полета плавен на птиците.

И с времето, мисля, че спря да боли,

но... сълзи е скрежът по жиците.

 

 

Все някога времето ще заличи

рана, получена в Минало,

но белегът няма да спре да боли...

Желано е рамото, силното!

 

 

По-хубав ще бъде светът ни, нали,

половинката щом е с тебе

и празното вътре ще спре да крещи,

щом знаеш кому си потребен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...