Без ресто
БЕЗ РЕСТО
На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето.
В краката ми хрущи, изтръпнал, плажът
и синия си шал вълните мачкат.
И няма време всичко да ти кажа –
сбогуваме се – крачка подир крачка.
Отдавна знам, че тъмното се случва,
когато за обрат е много късно.
Ненужно е вратата да заключвам –
нахлуха в мене гълъби – набързо.
Трошиците надежда изкълваха
и с кучешки инстинкти ме оглеждат.
Виси луна над схлупената стряха,
обрамчена от кукувича прежда.
И в погледа ми изгревът се къпе
сред хоризонт от накипели строфи.
А ето че загубвам всичко скъпо,
защото ти си тръгваш – без посока.
Не се обръщай – всичко е платено,
и сметката надписал е кръчмарят,
и с погледа си свъсен ме разстрелва,
и ред дошъл е вече да затваря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
