Без сбогом
Без сбогом си отиде, мамо.
Тихо и безмълвно.
Чакам те и знам,
че път обратно няма
Само споменът остана, мамо.
Усмивката, с която
ни посрещаше на двора.
Ах, как ми липсваш, мамо,
как нужна ми е твоята опора.
Пожар да беше
в него щях да скоча
и да те измъкна, мамо,
а то бе болест непощадима,
отнела те от нас
в онази люта зима.
Скърбим и чакаме те, мамо,
но знаем, че път обратно няма.
Почивай в мир,
обична мила мамо,
на всички си раздаде
сърцето си голямо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Брайнова Всички права запазени
