10.09.2025 г., 5:52

Без страх

217 0 2

Отварям сърцето си

без страх,

че може да сгреша.

Нали животът постоянно

ме учи да не се боя

и да отхвърлям

страхове човешки,

защото Бог е отредил

на всекиго от нас

път и пътеки в светлина.

Звезди, луна, зари, лъчи,

за да осветяват

стъпките ни плахи,

когато не знаем

накъде да тръгнем

и къде да спрем.

Отхвърлям ненужни съмнения,

плахи копнения

и трепетно очакване,

които мъчително разкъсват

разума и чувствата.

Ще бъда смела,

ще уловя във шепа

светлината,

дарена от вярата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...