Без сълзи!
Отиде си. Вратата не проскърца.
Не чух ни шепот, ни прощален звън.
Остана ни петното с имената
изписани, като в кошмарен сън.
И нямаше обиди. Не заплаках.
Ти също беше с вдигната глава.
Поглеждахме се плахо и безгласно
си пожелавахме ,,Добра съдба''.
Сега ще помълча. Ще потъгувам,
нали раздялата по равно ни боли...
а как е празно тук и тъжен здрача
и двамата останахме сами.
И много тихо е, и някак си спокойно...
спокойствието даже ми тежи.
Прозореца на старата ни къща
угаснал бе, но... Без сълзи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
