10.11.2010 г., 7:08 ч.

Без сълзи! 

  Поезия » Любовна
859 1 12

 

Отиде си. Вратата не проскърца.

Не чух ни шепот, ни прощален звън.

Остана ни петното с имената

изписани, като в кошмарен сън.

 

И нямаше обиди. Не заплаках.

Ти също беше с вдигната глава.

Поглеждахме се плахо и безгласно

си пожелавахме ,,Добра съдба''.

 

Сега ще помълча. Ще потъгувам,

нали раздялата по равно ни боли...

а как е празно тук и тъжен здрача

и двамата останахме сами.

 

И много тихо е, и някак си спокойно...

спокойствието даже ми тежи.

Прозореца на старата ни къща

угаснал бе, но... Без сълзи!

 

© Анета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??