Без сълзи!
Отиде си. Вратата не проскърца.
Не чух ни шепот, ни прощален звън.
Остана ни петното с имената
изписани, като в кошмарен сън.
И нямаше обиди. Не заплаках.
Ти също беше с вдигната глава.
Поглеждахме се плахо и безгласно
си пожелавахме ,,Добра съдба''.
Сега ще помълча. Ще потъгувам,
нали раздялата по равно ни боли...
а как е празно тук и тъжен здрача
и двамата останахме сами.
И много тихо е, и някак си спокойно...
спокойствието даже ми тежи.
Прозореца на старата ни къща
угаснал бе, но... Без сълзи!
© Анета All rights reserved.
