Без сълзи
Научих се вече да плача без сълзи.
Научих се в дните си дълги
да живея с болката и да се усмихвам
И само нощем от мисли затиснат
сълзите събирам във скъсан вързоп
И ги пращам по вятъра като малко писмо,
загледан в студената пепел,
в която превърнах мечтите си,
и която призори повеят ще разпилее по дните ми.
Поне да поплача сега през нощта
до другата сутрин,
когато отново ще плача с усмивка
дори без сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Иванов Всички права запазени
