Без сън
Без сън
Сън не желая, брате,
и пошлост у думите,
а дали такава у моите няма
ще осмислят след мене народите.
Вцепенена от същността на човека
е душата ми златна, по моему!
И сега изгаряща в огъня
в шепи я стискам, до гроба ми.
В мига, в който престана,
теглото мое ще се отложи
връз тази хартия проядена
и надявам се, в ничий създания Божии.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диян Георгиев Всички права запазени
