Без сън

Feb 12, 2012, 1:32 PM

Poetry » White poetry

1145 0 3

Без сън
Сън не желая, брате,
и пошлост у думите,
а дали такава у моите няма
ще осмислят след мене народите.
Вцепенена от същността на човека
е душата ми златна, по моему!
И сега изгаряща в огъня
в шепи я стискам, до гроба ми.
В мига, в който престана,
теглото мое ще се отложи
връз тази хартия проядена ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Без сън

Want to read more?

Random works