dvg (Диян Георгиев)
6 14
Feb 12, 2012, 1:32 PM

Без сън 

  Poetry » White poetry
1143 0 3
Без сън
Сън не желая, брате,
и пошлост у думите,
а дали такава у моите няма
ще осмислят след мене народите.
Вцепенена от същността на човека
е душата ми златна, по моему!
И сега изгаряща в огъня
в шепи я стискам, до гроба ми.
В мига, в който престана,
теглото мое ще се отложи
връз тази хартия проядена ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диян Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??