Без сърце
Ще се върна, ти го знаеш,
защото имам нещо мое в теб.
А може и да си отида.
Да остана без сърце.
То вече, зная, не ми трябва.
Аз няма да обичам пак,
а не искам и да страдам.
Отивам си и няма как.
И щом преминах след завоя,
аз обърнах се, ала уви,
не намерих нищо твое.
Нямаше ги твоите следи.
И тъй, в мрака черен,
сред безбройните звезди,
вървеше там едно момиче бледо,
без сърце и без мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойка Миркова Всички права запазени
