Ще се върна, ти го знаеш,
защото имам нещо мое в теб.
А може и да си отида.
Да остана без сърце.
То вече, зная, не ми трябва.
Аз няма да обичам пак,
а не искам и да страдам.
Отивам си и няма как.
И щом преминах след завоя,
аз обърнах се, ала уви,
не намерих нищо твое.
Нямаше ги твоите следи.
И тъй, в мрака черен,
сред безбройните звезди,
вървеше там едно момиче бледо,
без сърце и без мечти.
© Бойка Миркова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
