22 янв. 2010 г., 18:37

Без сърце

1.2K 0 2

Ще се върна, ти го знаеш,

защото имам нещо мое в теб.

А може и да си отида.

Да остана без сърце.

 

То вече, зная, не ми трябва.

Аз няма да обичам пак,

а не искам и да страдам.

Отивам си и няма как.

 

И щом преминах след завоя,

аз обърнах се, ала уви,

не намерих нищо твое.

Нямаше ги твоите следи.

 

И тъй, в мрака черен,

сред безбройните звезди,

вървеше там едно момиче бледо,

без сърце и без мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойка Миркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...