22 янв. 2010 г., 18:37

Без сърце

1.2K 0 2

Ще се върна, ти го знаеш,

защото имам нещо мое в теб.

А може и да си отида.

Да остана без сърце.

 

То вече, зная, не ми трябва.

Аз няма да обичам пак,

а не искам и да страдам.

Отивам си и няма как.

 

И щом преминах след завоя,

аз обърнах се, ала уви,

не намерих нищо твое.

Нямаше ги твоите следи.

 

И тъй, в мрака черен,

сред безбройните звезди,

вървеше там едно момиче бледо,

без сърце и без мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойка Миркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...