17.03.2009 г., 13:05

Без теб

2.3K 0 25

 

Без теб не мога нито миг...

Печален, писъкът на чайките потъва

със щурма на вълни от спомени.

И само вятър тихо, тихо стене.

 

Без теб не мога нито миг...

Светът без теб е тъжна есен.

В полупрозрачна тишина

и слънцето за изгрев закъснява.

 

Усмивката ми е най-тъжната луна.

Без теб съм пясъчна безбрежност.

До мен бъди, защото всяка вечност

без теб е кратък миг на оцеляване.

Бездомна и безобична съм...

Без теб... не мога да съм цяла.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако се разбира стихотворението повече в религиозен план, го одобрявам!
  • ЧУДНИЧКА КОНСТАТАЦИЯ
  • Ако тук (като форма)става дума за сонет, а не за случайно съвпадение
    на броя на стиховете, ще кажа само, че моята представа е друга...
  • Бездомна и безобична съм...

    Без теб... не мога да съм цяла.

    Като признание,като стон,като вик....болящ и влюбен стих
  • приятно е
    ---------
    със щурма на вълни от спомени.
    И само вятър тихо, тихо стене.

    щурм - включва ли ... големи,... разярени вълни?
    така го усетих и ако е така
    нали вълните ги образува вятърът как така хем им щурм на вълните хем пък вятърът тихо стене ...

    ------------
    те лирическите са по жена и половина ... цяла кво значи - кръгло 2

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...