17.03.2009 г., 13:05

Без теб

2.3K 0 25

 

Без теб не мога нито миг...

Печален, писъкът на чайките потъва

със щурма на вълни от спомени.

И само вятър тихо, тихо стене.

 

Без теб не мога нито миг...

Светът без теб е тъжна есен.

В полупрозрачна тишина

и слънцето за изгрев закъснява.

 

Усмивката ми е най-тъжната луна.

Без теб съм пясъчна безбрежност.

До мен бъди, защото всяка вечност

без теб е кратък миг на оцеляване.

Бездомна и безобична съм...

Без теб... не мога да съм цяла.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако се разбира стихотворението повече в религиозен план, го одобрявам!
  • ЧУДНИЧКА КОНСТАТАЦИЯ
  • Ако тук (като форма)става дума за сонет, а не за случайно съвпадение
    на броя на стиховете, ще кажа само, че моята представа е друга...
  • Бездомна и безобична съм...

    Без теб... не мога да съм цяла.

    Като признание,като стон,като вик....болящ и влюбен стих
  • приятно е
    ---------
    със щурма на вълни от спомени.
    И само вятър тихо, тихо стене.

    щурм - включва ли ... големи,... разярени вълни?
    така го усетих и ако е така
    нали вълните ги образува вятърът как така хем им щурм на вълните хем пък вятърът тихо стене ...

    ------------
    те лирическите са по жена и половина ... цяла кво значи - кръгло 2

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...